„ЛИСТЕЦ” („ЛИСТОК”)
Михаил Юрьевич Лермонтов (1814-1841 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ЛИСТЕЦ
Откъсна се дъбов листец от клонака си роден,
в степта търколи се, от буря жестока подгонен;
изсъхна, увяхнал от студ и от зной, и от мъка,
и ето, накрая до Черно море докуцука.
Край Черно море млад чинар ствол живителен вае,
ветрецът му шепне, зелените клони ласкае;
на клони зелени люлеят се райските птици
и пеят в прослава на морския цар – цар-девица.
Притисна се странникът там под чинарени стволи,
с дълбока уморна въздишка, приют да измоли:
„Аз беден листец съм от дъб – каза той, – приеми ме,
предсрочно узрях и израснах в сурова родина.
Самотен безцелно отдавна света обикалям,
изсъхнал без сянка, без сън и покой вяхнал вяло.
Вземи пришълеца сред свойте листа изумрудни,
аз зная пленителни разкази мъдри и чудни!”
„Че ти за какво си ми, листе? – чинарът бележи. –
Ти прашен си, жълт си – грозиш синовете ми свежи.
Ти много видял си бил – туй са безмислици странни!
Слухът ми от райските птици е морен отдавна.
Върви си, о, страннико! Ти непознат си, не светиш!
Обича ме слънцето, с него градим цветовете;
в простора безкраен, в небето аз клони простирам,
морето студено тук корени мои умива.”
Ударения
ЛИСТЕЦ
Откъ́сна се дъ́бов листе́ц от клона́ка си ро́ден,
в степта́ търколи́ се, от бу́ря жесто́ка подго́нен;
изсъ́хна, увя́хнал от сту́д и от зно́й, и от мъ́ка,
и е́то, накра́я до Че́рно море́ докуцу́ка.
Край Че́рно море́ млад чина́р ствол живи́телен ва́е,
ветре́цът му ше́пне, зеле́ните кло́ни ласка́е;
на кло́ни зеле́ни люле́ят се ра́йските пти́ци
и пе́ят в просла́ва на мо́рския ца́р – цар-деви́ца.
Прити́сна се стра́нникът та́м под чина́рени ство́ли,
с дълбо́ка умо́рна възди́шка, прию́т да измо́ли:
„Аз бе́ден листе́ц съм от дъ́б – ка́за то́й, – приеми́ ме,
предсро́чно узря́х и изра́снах в суро́ва роди́на.
Само́тен безце́лно отда́вна света́ обика́лям,
изсъ́хнал без ся́нка, без съ́н и поко́й вя́хнал вя́ло.
Вземи́ пришъле́ца сред сво́йте листа́ изумру́дни,
аз зна́я плени́телни ра́зкази мъ́дри и чу́дни!”
„Че ти за какво́ си ми, ли́сте? – чина́рът беле́жи. –
Ти пра́шен си, жъ́лт си – грози́ш синове́те ми све́жи.
Ти мно́го видя́л си бил – ту́й са безми́слици стра́нни!
Слухъ́т ми от ра́йските пти́ци е мо́рен отда́вна.
Върви́ си, о, стра́ннико! Ти́ непозна́т си, не све́тиш!
Оби́ча ме слъ́нцето, с не́го гради́м цветове́те;
в просто́ра безкра́ен, в небе́то аз кло́ни прости́рам,
море́то студе́но тук ко́рени мо́и уми́ва.”
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Лермонтов
ЛИСТОК
Дубовый листок оторвался от ветки родимой
И в степь укатился, жестокою бурей гонимый;
Засох и увял он от холода, зноя и горя
И вот, наконец, докатился до Черного моря.
У Черного моря чинара стоит молодая;
С ней шепчется ветер, зеленые ветви лаская;
На ветвях зеленых качаются райские птицы;
Поют они песни про славу морской царь-девицы.
И странник прижался у корня чинары высокой;
Приюта на время он молит с тоскою глубокой,
И так говорит он: „Я бедный листочек дубовый,
До срока созрел я и вырос в отчизне суровой.
Один и без цели по свету ношуся давно я,
Засох я без тени, увял я без сна и покоя.
Прими же пришельца меж листьев своих изумрудных,
Немало я знаю рассказов мудреных и чудных”.
„На что мне тебя? – отвечает младая чинара, –
Ты пылен и желт – и сынам моим свежим не пара.
Ты много видал – да к чему мне твои небылицы?
Мой слух утомили давно уж и райские птицы.
Иди себе дальше; о странник! тебя я не знаю!
Я солнцем любима, цвету для него и блистаю;
По небу я ветви раскинула здесь на просторе,
И корни мои умывает холодное море”.
1841 г.
---------------
Руският поет, писател, драматург, художник и преводач Михаил Лермонтов (Михаил Юрьевич Лермонтов) е роден на 3/15 октомври 1814 г. в Москва. Пише стихове от 1828 г., първото му публикувано стихотворение е от 1830 г. Учи в Московския университет (1830-1832 г.), завършва военна юнкерска школа в Санкт Петербург (1834 г.). Като офицер на няколко пъти е осъждан за критики към руските власти и е изпращан на служба в Кавказ. Превежда творби на Байрон, публикува активно в руския литературен печат. Един от основните представители на руския литературен романтизъм, той е автор на десетки забележителни стихотворения и поеми като „Исповедь”, „Демон”, „Хаджи Абрек”, „Смерть поэта”, „Мцыри”, „Тамбовская казначейша”, „Бородино” и др., на романите „Вадим” (1833 г., незавършен), „Княгиня Лиговска” (1836 г., незавършен) и „Герой нашего времени” (1840 г.), драмите „Маскарад” (1835 г.) и „Двама братя”, единствената издадена приживе стихосбирка „Стихотворения” (1840 г.) и др. Убит е при дуел на 15/27 юли 1841 г. близо до гр. Пятигорск.